Село Зорница е в Родопите, близо до град Чепеларе - най-високо разположения град в България на 10км. от Пампорово. Надморскатависочина в средната махла на селото е 1360м. Координатите по GPSса: 41`46N ; 24`40E. Селото се е настанило в заветна долина и гледа право на юг. Има прекрасен изглед и грее много слънце. До Зорница се стига по сравнително добре поддържан, почистван и опесъчаван през зимата, асфалтов път - 3 км. от шосето Пловдив - Смолян. Името на богинята Венера се свързва със селото горе долу от същото време, когато така е кръстена и втората планета от слънчевата система. Името е дадено на това прекрасно място от самите му обитатели. От високите била и платото на селото небето ти е дадено като на широко разперена длан. Чистият въздух, пълната панорама, от която ти се вие свят и мекият климат, способстващ живота на открито, прявят космическите явления, изгревите и залезите, движението на небесните тела просто ежедневие - неразделна част от бита. През античносттарайонът между Бяло море и Горнотракиийската долина е бил обитаван от богати и културни племена - пастири, търговци, певци, моряци и войници и от техните богове и героиАполон и Орфей, Афродита /Венера/ и Евридика. Ако смело се опитаме да направим предположение то, името е дадено на селото след Питагор. Да, именно Питагор авторът на Теоремата е и откривател на явленията на Венера. Между другото, родният му остров Самос е близо до Лезбос, където е погребано разкъсаното тяло на Орфей и не далече от Тасос - най близката географска точка, където не може естествено да се закваси нашето кисело мляко и периодично са носели закваска с лодка от континентална България. С една дума, великият Питагор - първият философ ни е от махлата. Ранните древни гърци са наричали сутрешната Венера Фосфор, а вечерната Хеспер, както народното Зорница и Вечерница. Но на турски официалното име на селото в документите на османската империя е било „Гюндюз”. Жителите му - всички етнически българи го наричали Гюндюзица. На турски гюн означава ден, а дюз е звезда. Тоест дневна звезда. Значи сигурно са знаели, че сутрешното и вечерното небесно светило, най-ярко след слънцето и луната ,е едно и също - планетата Венера. Правилният превод на името на селото би бил „Деница” ама нейсе...и Зорница е очарователно.
Леещите се в безкрая планински била приличат на редуващи се от хоризонта огромни океански вълни. За разлика от развълнувания океан, който е силно драматичен, пейзажът в Зорница е спокоен. Издутите куполи на баирите, интимните гористи долини, меките и обли форми приличат на излегнало се в нега,страсти плодовитост женско тяло, гледано от горе с очите на тръпнещия любовник. Ето защо името е трябвало да бъде женско - много женско - на самата богиня на любовта, Венера. Иначе и сега се раждат митове. Постбалкантуристки туроператори научно са доказали, че слизането на Орфей в подземното цаство е станало, пардон, случило се е през пещерата Дявоското гърло в Триградското ждрело,а седемструнната му лира е намерена в подника на една къща в с. Гела. Още от древността тукашните овчарите са водели стадата си в беломорието на паша през зимата и обратно в планината, бягайки от лятната жега и суша край морето .Името „Пампорово” идва от безкрайните кервани със стоки и животни, които пресичали планината през прохода като запъхтян огромен влак - „пампор”. Именно пътуванията, контактите, постоянният обмен на сирене, зехтин, вълна и риба на хора с различни занаяти и култури е сърковището на тракия и Родопите. След втората световна война, разкъсан между предимно азиатската мюсулманска Турция, твърде консервативната, макар европейска и християнска Гърция и комунистическа България, районът запада. Още Капитан Петко Войвода като съратник на Кемал Ататюрк е яздил на бял кон на чело на четата си пред Кум Капъ в Цариград по време на младотурската революция. Едновременно с това е тероризитал българите мюсюлмани в Родопите. И чрез тормоз и най-обикновено обирджийство е принуждавал цели села да се изселват на юг. Имал е „офис” в Чепеларе. Бай ви Тошо далеч не е първият „патриот”, изедник на народа ни. Но сега на мястото на щаба на Капитан Петко Войвода има виенска сладкарница, където християни и ахряни с кеф си пият кафето. Слава Богу ! Макар и в относително спокойствие и мир, /да погледнемнаблизо ужасните кланета в Сърбия и Босна/ Родопите са в дълготраен упадък. Причините са няколко. На първо място, разбира се, е разделението. Желязната завеса разсича Родопите почти толкова драстично колкото Берлин. Пагубен за местното земеделие е бил комунизмът и ТКЗС-тата. Доколкото в големите равнини може би е по-удобно за тракторите и комбайните да правят дълги тигели, то в малките стръмни нивички даже и няколко души ако копаят едновременно ще си пречат. Тука колективизацията е равносилна на убийство. И за да не умрат кооператорите от глад, масово ги преселват от селата в градовете. А овцевъдството отслабва и по една напълно глобална и нямаща нищо общо с местната история и проблеми причина - изкуствените влакна. Главното ценно на овцете, с милиони отглеждани в Родопите е била вълната. Масовото производство на дрехи от изкуствени влакна съсипва естествената вълна в световен мащаб. Иначе краватае по-рентабилна за мляко и месо. За упадъка и бедността са виновни и алчните и, още по-опасно, неграмотни и некадърни местни велможи. Можете ли да си представите, например, че община Чепеларе няма архитект. Район в който повечето къщи би трябвало да са неприкосновени паметници,където опазването на етнографските забележителности е жизнено важно за туризма - единственият перспективен отрасъл за населението, където само законсервация и възстановяване на архитектура могат и трябва да се наливат много милиони по европейски проекти - няма архитект... И това е само един бледен пример. Днес село Зорница е едно напълно автентично родопско село. Некомерсиализирано, то представлява естествен природен, архитектурен и етнографски резерват. Тука родопските песни се носят из простора, а звуците на гайдата сякаш се самозараждат и царстват над планините. Макар и малко тъжно, притихналото полу-обезлюдено село е извънредно отворено и любвеобилно към гостите си. То много щедро ги дарява. Тук те стават принцове и принцеси, несметно ботати с красота.
Шале Вила "Зорница"
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.